"Българският език", Иван Вазов

Стихотворението „Бъл­гарският език" е:

• елегия

• ода

• поема

• балада

Чувството, което не на­мира израз в стихотворение­то „Българският език", е:

• възхищение

• гняв

• смирение

• негодувание

В стиховете „Език све­щен на моите деди/ език на мъки, стонове вековни..." Вазов е използвал:

• антитеза

• анафора

• алитерация

• алегория

В строфата „Разбра ли някой колко хубост, мощ/ се крий в речта ти гъвкава, звънлива /от руйни тоно­ве какъв разкош,/ какъв раз­мах и изразитост жива?" Вазов не е използвал:

• реторичен въпрос

• сравнение

• епитет

• алитерация

Кое от следните твърде­ния не е вярно:

• Одата е изградена като обръщение към езика.

• Одата има полемичен характер.

• Одата разкрива прелест­та на родното слово.

• Одата проследява истори­ческото развитие на езика ни.

С кой от следните редо­ве не е правилно да се про­дължи твърдението Чрез упо­требата на епитета „пре­красен" („език прекрасен") Вазов изразява...:

• представата си за есте­тическото съвършенство на българския език

• възгледа си за богатството и изразителната мощ на езика ни

• съзнанието си за преимуще­ството на българския език сред останалите славянски езици

• преклонението си пред словото ни

В стиха „Език прекра­сен, кой те не руга/ и кой те пощади от хули гадки?" по­етът не е използвал:

• обръщение

• сравнение

• епитет

• реторичен въпрос

Използването на преизказно наклонение в стиха: „Не си можал да въплътиш във теб/ създаньята на творче­ската мисъл!" има за цел

• да подскаже колко дълбока е болката на лиричес­кия говорител от това, че се охулва езикът ни

• да покаже колко необра­ботен и груб е езикът ни

• да подчертае категорич­ното дистанциране на лиричес­кия говорител от подобни тези

• да засвидетелства раз­граничаването на лирическия говорител от темата за качест­вата на българския език

В кой от следните стихо­ве не е използвана инверсия:

• „и в светли звукове ще те предам"

• „отрекоха те, о, език страдални"

• „език свещен на моите деди"

• „кой те пощади от хули гадки"

Кое от изброените сред­ства е използвал Вазов в стиха „от руйни тонове какъв раз­кош...", за да постигне музикалност на поетическата реч:

• алегория

• асонанс

• анафора

• апосиопеза