Тест-Черноризец Храбър, "За буквите"

Коя е основната причина Черноризец Храбър да напише съчинението „За буквите“?

• личното поетическо вдъхновение да защити и прослави апостолския подвиг на св. св. Кирил и Методий

• важният за края на 9. век въпрос за достойнствата на българската азбука и правото є на съществуване

• необходимостта от кратко житие на св. Кирил, създател на буквите, за да се чества паметта му в църквата

• да докаже, че според системата за отчитане на времето през 9. век азбуката е създадена през 855 г.

В кой ред цитатът е реторичен въпрос, разкриващ основателното самочувствие на старобългарския книжовник и презрението му към враговете на славянската азбука?

• Кой ви е създал буквите или превел Книгите, или в кое време?

• Защо са славянските книги? Нито Бог ги е създал, нито са изначални.

• Как може да се пише добре с гръцки букви Богъ или животъ, или дзhло?

• Какво да им речем или какво да кажем за такива безумия?

По жанр "За буквите" е

• похвално слово

• полемично слово

• акростих

• житие

Основната задача на "За буквите" е....

• да даде исторически доказателства.

• да защити делото на Симеон.

• да опише красотата на буквите.

• да възпитава и разяснява.

Посочи невярното твърдение-Към противниците на славянската писменост Черноризец Храбър е

• съчувстващ и разбиращ

• гневен и безкомпромисен

• непримирим и безпощаден

• ироничен и саркастичен

Причина за създаването на произведението „За буквите“ е

• Преславски църковно-народен събор от 893 г.

• Осми църковен събор в Константинопол през 869 г

• Втори български църковен събор в 1359 г

• църковен събор в Търново през 1360г.

„За буквите“ се състои от

• четири части

• една част- полемична

• две части-въвеждаща част и полемична част

• три части-въведение, полемична част, заключение

Авторът "За буквите" е работил

• в края на 9 век и началото на 10 век

• в 9 век

• в 10 век

• в 14 век

Аргументацията на твореца в "За буквите" е:

• Сравнително-историческа.

• Религиозно-полемична.

• Тълкувателно-историческа.

• Ораторска.

Триезичната догма на духовниците подразбирала съществуването на три свещени езика:

• латински, еврейски и немски езици

• еврейски, гръцки и латински

• гръцки, еврейски и персийски

• латински, гръцки и персийски