"Но кълни, майко, проклинай..."

"Тъжно щеш, майко да гледаш..."

"Кажи им, майко, да помнят..."

"Прости ме и веч прощавай!"

мила

драга

клета

скръбна

трагичната съдба на емигрантите далеч от тяхното отечество

достойният избор на патриота да поеме по пътя на борбата

неутешимата мъка на майката и либето след гибелта на героя

бурната всенародна радост от извоюваното освобождение

"...пък... каквото сабя покаже..."

"...а пък със сабя помилват..."

"...на друга сабя на две строшена..."

"...и с саби-змии на кръста..."

Няма никога да забравя ония години, които прекарах при стареца.

Сърцето ми се топи, когато си спомня неговия глас и крилатите думи.

Преди да узная къде се намирам селянинът ме отнесе в своя дом.

В песните на Омир се разказва как се сражават гърци и троянци.

Странджата беше станал най-рано, беше отворил вратата на избата...

Някои от тях бяха забравили да хвърлят сценичните си труфила.

Би казал человек, че това е някой замръзнал на поста си солдатин.

И аз съм бил в твоето състояние, братко мой; бил съм и по-зле...

Македонски

Странджата

Бръчков

Владиков

Разкрива душевния свят на стария знаменосец - неговите мисли и чувства.

Припомня единствено миналите славни битки на героите в отечеството.

Подчертава важната мисия на хъшовете за освобождението на родината.

Тя е своеобразна изповед на най-съкровеното, което вълнува емигрантите.

Завървя пак тихо из долчето, което стана плитко, и главата му се показа над брега.

Изведнъж из коридора се чуха стъпки на човек, който тичаше буйно и се чуха викове...

Бръчков живееше в жилището на Владикова, който го облече прилично и го хранеше.

Хаджият отиде да иска пари от някой си богаташ, както той казваше, и вече не се върна.

Аз, бедни мой Странджа, бих желал да те видя всред Стара планина.

Не първи път беше участвал в подобни любителски представления.

...освен това, че той бил войвода на някаква хайдушка чета в Македония.

България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес...

"битките в Стара планина"

"ще видят своите семейства"

"славата: най-високата слава"

"освобождението на България"

"...най-снажен, дълголик, сух, жълт, с гъста черна брада..."

"...с черно и нагърчено от преждевременна старост лице..."

"...един висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице..."

"...се беше предрешил на същ селянин, с гугла и влашки кожух."

"...турчин че бесней над бащино ми огнище..."

"...показва им огнищата им, възпоминанията им..."

"...аз със старите си кости пак ще взема байрака..."

"Огнището загасна, дето весело къкреше бобът..."

Животът на емигрантите е изпълнен с лишения, унижения и борба за оцеляване.

Хъшовете страдат най-много, че не могат да създадат свои домове в чуждия град.

Изгнаниците са обречени на бездействие, което ражда отчаянието в душите им.

Особено мъчителна за героите е мисълта, че завръщането в родината е невъзможно.

дванадесета

шестнадесета

седемнадесета

осемнадесета

Фиалата има различен блясък именно защото е направена от злато с друг състав.

Сервизът бе изложен в Панагюрище точно преди да започне празникът на града.

Можем да се възхитим на красотата му само ако посетим местния музей до 1. юни.

За панагюрци това събитие е особено понеже съкровището е тяхната гордост.

мото

подзаглавие

афоризъм

епилог

християнско милосърдие и отзивчивост

майчинска загриженост и всеотдайност

сила на духа, упоритост и себеотрицание

преданост към революционния идеал

отказът на егоистичния и страхлив калугер да й помогне в доброто дело

изпълненото с опасности връщане към реката в мрачната и зловеща нощ

изтощителната и продължителна борба за изваждането на кола от земята

огромният риск да скрие момъка в дома си поради настъпването на деня

"И онази осемдесетгодишна бабичка, която едвам пристъпва..."

"Бабата, за да го остави да яде, не го запитваше кой е и отде е ..."

"Не ме гледай такъв... ролята на бабичката е най-първата."

"Бабата се изгуби и след една минута се завърна."

Стражите отвориха вратите, за да влязат болярите, които беше поканил князът.

На осмия ден се завърна от Търново момъкът, пратен да види какво става там.

Трупаха се на Царев друм и гледаха към палата, като че очакваха оттам известия.

Подвижният мост се дигна, колесницата мина и затряска нататък по калдъръма.

Пази се защото докато ти си цар, народът ще живее в мир.

Светослав, който се видя в опасност, стори като баща си.

Колко от болярите го подкрепяха, князът още не знаеше.

Той излезе, за да го изпрати, и после се върна в двореца.

В това време множеството бе устремило очи към единия край на ливадата.

Тържествената литургия би трябвало да бъде в черквата "Света Богородица"...

При велико ликуване на народа бива избран и коронясан за цар Георги Тертер.

Патриархът се разгневи, когато научи, че богомилът бил говорил пред народа.

Шипка

Балканът

Беласица

Термопили

"...пушкат и отблъскват..."

"...лазят по урвата дива..."

"...тръгват с викове сърдити..."

"насипи налитат и падат..."

"Бури подир бури!"

"Пристъпи ужасни!"

"...щом буря зафаща..."

"...бесни и шумещи..."

В монолога на защитниците се появява олицетвореният образ на България.

И бранителите, и турците хвърлят камъни и дървета, защото нямат "веч оръжье".

Заради своята сплотеност опълченците са представени като "вълни" и "талази".

Многочислените вражески орди са сравнени със спартанците при Термопили.

"На прощаване" има подзаглавие "в 1868 г."

"Немили-недраги" има подзаглавие "Исторически епизод".

"Една българка" няма подзаглавие.

"Опълченците на Шипка" има подзаглавие "11 август 1877 година".

Тази задача ме затрудни, въпреки че си научих урока.

Бих ти помогнал при условие, че ми разкажеш всичко.

Ще си останем приятели и когато завършим училище.

Не мога да направя друго, освен дати дам добър съвет.