а) Руско-турската (1876-1878)-феодално-демократична революция

б) Кримската война-1856 г.

в) Роля на реформите в Османската империя

г) Чипровско въстание

а) Светското училище преминава в килийно;Появяват се класни училища в:Габрово,Свищов, Шумен

б) Делото на католическите мисионери

в) Интерес към родния език

г) Интерес към фолклора

„История славянобългарска”, с автор Паисий Хилендарски

„Любословие”, с автор Константин Фотинов

„Абагар”, с автор Филип Станиславов

„Неделник”, с автор Софроний Врачански

1771 г.;

1781 г.

1768 г.;

1762

се е задоволил само да създаде историята си;

е тръгнал да разпространява книгата из родината си;

се е отчаял, тъй като не е могъл да намери съмишленици, за да препишат труда му;

се е страхувал да не унищожат книгата му, затова я е скрил за дълго време при брат си Лаврентий.

съставена в Хилендарския манастир и допълнена в Зографския манастир;

в Зографския манастир;

в Бачковския манастир.

в Хилендарския манастир;

три;

две;

една;

четири.

църковната история;

гражданската история;

църковната и гражданската история.

чуждата история;

Да, защото през 18 и 19 век българската литература не преминава през класицизъм

Не,защото в 18 и в 19 век българската литература преминава през всички литературни направления

Не,защото в 17 и в 18 век българската литература преминава през епохи, които отнемат повече време в Западна Европа

Да, защото това е научно доказано

„История славяноболгарская“ на Паисий Хилендарски;

„Рибен буквар“ на Петър Берон;

"Житие и страдание грешнаго Софрония“ на Софроний Врачански;

„Горски пътник“ на Георги С. Раковски.

засилен интерес към националната история;

утвърждаване на просвещенски идеи;

засилен интерес към античността.

активиране на християнката религиозно-проповедническа литература;

1742 г

1768 г

1722г

1762 г.

да събира помощи за манастира;

да събира необходимите материали за историята на българите;

да поддържа търговията на братята си с буби за коприна;

да се откъсне от враждебната обстановка в манастира, тъй като сред братята имало „голям смут и несъгласие”

детските години, за да изтъкне нравственате порядки на българското патриархално би­тие;

служител на бога - „йеромонах и проигумен Хилендарски“;

мъдрост, натрупана във времето от книгите и от пътуванията, чрез които разбира, че ле­тописците на другите народи не са обективни, когато тълкуват българската история;

преодоляване на личното страдание, но не за да се изтъкне стоицизмът на твореца, а за да се открои значимостта на латините не са си служили с истинските имена на българските царе, а използвали прякори, за да ги принизят.

разума;

чувствата;

семейството;

отношенията.

да събере от различни книги и истории писаното за българския род и език;

да събере и да обедини историята на българския народ, защото тя е разпиляна в различ­ни книги;

да обходи много страни, за да ползва чуждите библиотеки;

да се разкайва пред бога, тъй като вместо да бъде на служба в храма, е писал историята си.

Йосиф Брадати;

поп Пунчо;

Софроний Врачански

поп Алекси;

мъдрост, тъй като е осъзнал, че гърците са пример за това как трябва да се отстоява родното;

крайна омраза и отрича всичко гръцко

компромис, тъй като счита, че чрез гърците българите могат да научат за историята си;

безразличие, тъй като е далеч от техните нрави и обичаи.

„О, неразумни и слабоумни!“;

„Но поради що, ти глупави човече, се срамуваш от своя род“;

„Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго“;

Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и славни“.