Чувството, което не на­мира израз в стихотворение­то „Българският език", е:

В стиховете „Език све­щен на моите деди/ език на мъки, стонове вековни..." Вазов е използвал:

В строфата „Разбра ли някой колко хубост, мощ/ се крий в речта ти гъвкава, звънлива /от руйни тоно­ве какъв разкош,/ какъв раз­мах и изразитост жива?" Вазов не е използвал:

Кое от следните твърде­ния не е вярно:

С кой от следните редо­ве не е правилно да се про­дължи твърдението Чрез упо­требата на епитета „пре­красен" („език прекрасен") Вазов изразява...:

В стиха „Език прекра­сен, кой те не руга/ и кой те пощади от хули гадки?" по­етът не е използвал:

Използването на преизказно наклонение в стиха: „Не си можал да въплътиш във теб/ създаньята на творче­ската мисъл!" има за цел

В кой от следните стихо­ве не е използвана инверсия:

Кое от изброените сред­ства е използвал Вазов в стиха „от руйни тонове какъв раз­кош...", за да постигне музикалност на поетическата реч:

С кой от следните ре­дове не е правилно да се продължи твърдението Спо­ред Вазов родният ни език е прекрасен, защото...:

В стиховете „Ох, аз ще взема черния ти срам/ и той ще стане мойто вдъхновенье,/ и в светли звукове ще те предам/ на бъдещото бод­ро поколенье" Вазов внушава категоричното си намерение да защити родното слово чрез:

Стихотворението „Бъл­гарският език" е създадено по повод:

С кой от следните ре­дове не е правилно да се продължи твърдението Чрез посланията на своя текст Вазов цели…:

Към кое от изброените заглавия на съчинения раз­съждения може да бъде отне­сена тезата

Стихотворението „Българският език" изразява авторовата привърза­ност към света на нацио­налното чрез отношението към родното слово. Не нара­неното лично писателско самолюбие, а болката от по­сегателството над българ­ското предизвиква гнева и възмущението на твореца. Ето защо, когато чужди и свои хулят българската реч, поетът приема като свой неотменим дълг защитата и прославата на езика ни:

За коя от изброените композиционни части на съчи­нението разсъждение е подхо­дящо твърдението В продъл­жение на петдесет години Вазов неуморно усъвършен­ства поетическата си реч, за да остави след себе си един „окършен" и обработен лите­ратурен български език. И, верен на себе си, не спира да ни учи, че най-великата доб­родетел на човека е обичта към родното:

Стихотворението е на­писано през:

С кой от изброените изрази не може да бъде за­местен подчертаният израз в твърдението В края на стихо­творението поетът обеща­ва на езика да го Въздигне и да накаже хулителите му.

Кой от синонимите не е подходящ да замени повторе­ните думи в съждението Ва­зов решава да напише своя­та творба, за да покаже кол­ко прекрасен е българският език. Така поетът ще опро­вергае твърденията на хулителите и ще им покаже, че грешат. С готовността си да брани родното слово Ва­зов отново показва любо­вта си към родината: