A) В подножието на планината природата беше изключително красива и примамлива за

туристите.

Б) Изключително красива, природата в подножието на планината привличаше туристите.

.

B) Където в планината природата е красива, там туристите винаги са доволни от видяното.

Г) Хиляди туристи търсят красивите места в подножието на планината

A) Речните камъни, заоблени от водата, изглеждаха като позлатени.

Б) Горе, над планината, мъглата все още не се беше вдигнала.

B) Бързо се запътиха към мазето на кооперацията.

Г) Започна да духа силен източен вятър, който носеше дъжд.

A) В гората имаше много различни растителни и животински видове.

Б) Приятно е да видиш изгрева, огнен и недостижим, на лятното слънце.

B) На земята, под клоните на кестена, се беше образувала локва.

Г) Свежа и зелена, младата трева привличаше вниманието на кошутата.

Огряното от слънцето поле тръпнеше в очакване на пролетта.

Полето, огряно от слънцето, тръпнеше в очакване на пролетта.

Полето, което беше огряно от слънцето, тръпнеше в очакване на пролетта.

Полето тръпнеше в очакване на пролетта, макар че беше огряно от слънцето.

Мъглата се стелеше над селото сивкава и гъста.

Пътувахме през долината, пресечена от буйна река, и привечер пристигнахме.

Прохладна и тиха гората ни примамваше с гъстите си сенки.

Седнахме в тревата недокосната от човешки крак, свежа и тучна.

Златният ѝ пояс имаше формата на плетеница от перуники, изпъстрени с небесносините очи на незабравки.

Дълга руса коса се къдреше по раменете ѝ, туниката ѝ бе зелена като млада тръстика, обсипана със сребърните мъниста на росата.

Край нозете ѝ, в широки съдове от кафява и зелена глина, плуваха бели лилии, сякаш жената се бе възкачила на трон сред езеро.

Във всички изречения има обособени части.

Придвижваше се уверено по пътя, карайки новото си колело.

Разхождайки се спокойно в парка, внезапно задуха вятър.

Тя научи всичко за певеца, прочитайки автобиографията му.

Дърветата създаваха приятно усещане, поклащайки леко клони.

В полето се мяркаха работници, наведени над житните класове.

Отваряйки вратата, веднага разбра какво се е случило.

Лозите, отрупани със сочни плодове, изкушаваха минувачите.

Реката, преливаща от топящите се ледове бучеше силно.

Пролетното ухание свежо и чисто омайваше.

Уверена и спокойна, тя спечели присъстващите.

Боряна, изпълнена с нови надежди се усмихваше.

Излезе на двора огласян от жизнерадостен детски смях.

една

две

три

четири

Снегът, бял и пухкав, се сипеше от небето.

Снегът, който беше бял и пухкав, се сипеше от небето.

Белият и пухкав сняг се сипеше от небето.

Сипещият се от небето сняг беше бял и пухкав.

Голям и тежък, куфарът пристигна последен на лентата за багаж.

Тя го погледна, стопена от притеснение и наведе глава.

Самолетите кръжаха, рисувайки фигури по небето.

Къщата, ремонтирана наскоро, имаше три стаи.

Тополата раздвижи листата си като събудена от сън и зашумя, погалена от вятъра.

И така, унесени в разговори, неусетно преполовихме разстоянието до хижата.

Отрупаното с цвят клонче, се полюляваше от вятъра току под прозореца ми.

Тази къща имаше три стаи, разположени в кръг около един просторен салон.

обособен подлог

обособено определение

обособено сказуемо

обособено обстоятелствено пояснение

Стоеше права и гледаше в далечината.

Стоеше права загледана в далечината.

Стоеше права, като гледаше в далечината.

Стоеше права, гледаща в далечината.

На улицата, пред магазина, беше спряла лека кола.

Усмихната и мълчалива, в ъгъла стоеше Марина.

Върху пясъка, все още мокър, бяхме сложили багаж.

Поисках голямата бяла кърпа, която висеше на стола.

Това ли е новия автомобил на Иванови?

Беше най-важният момент в живота му.

Г-не, Вие сте твърде интересен човек.

Вие, г-жо Петрова, сте любезни с нас.

Той е представителя на учениците от 7. клас.

Това е свидетелят на произшествието

Пред очите ми беше най-красивият букет цветя

За празника купиха най-красивият букет цветя.

Аз съм третият с подобен проблем.

Наско беше отличникът на класа.

Този сталактит се оказа най-големия от всички.

Сталагмит или сталактит е висящият камък?

Тя, без да прави каквото и да е усилие, говореше свободно и непринудено.

Тя отиде до прозореца, после се върна към масата и поразрови книгите.

Тръгнаха по една тясна пътечка, като отстраняваха с ръка надвисналите вейки.

Спряха се под оределите сенки, изпъстрени с широки ивици от слънчева светлина.

Сред тази малка горичка, задрямала под топлото слънце, момичето се оживи.

Гласът ѝ, чист и мелодичен, ясно отекваше в спокойния въздух.

Отстрани на пътечката, по която вървяха, често прошумоляваше нещо в тревата.

В дъното на нивата, между бурените, се виждаше опашката на кучето.

Снагата ѝ, стройна и силна, трептеше и се огъваше.

Бурният вятър идеше отгоре, откъм чифлика.

Майката, загрижена и вглъбена, се разхождаше из стаята.

Започнал внезапно, дъждът трая близо цял час.

Съвсем наблизо, на стотина-двеста крачки, се виждаха някакви изкопи.

Момичето тръгна да се връща назад, поглеждайки Галчев често под око.

Ниско над хоризонта, сред по-светло и зеленикаво небе, светеше луната.

Той беше млад момък, добре облечен, с бледно хубаво лице, с черна коса.

След нея, като пребраждаше ръченика си, по бели ръкави и боса, идеше и баба Лукана.

По пътя се показа каруца – една черна точица сред жълтеникавия облак от прах.

Момчето, усмихнато, със светнали очи гледаше към застаналото на прага момиче.

Тихо, на пръсти, внимавайки да не разбуди някого, тя мина в съседната стая.