Иван Вазов. Одата "Паисий"

Иван Вазов. Одата "Паисий"

​Възпоменанието на великото никога не е безследствено. (...)  Прочее, добре да се позамислим над недалечното минало. Може би в него да намерим нови светлини за наший помрачен ум; може би из смътните спомени на една страшна и славна епоха да извлечем нещо, което да ни науми за някаква забравена длъжност, за някаква оттикната задача.

​Миналото и паметта в творчеството на Иван Вазов

• ​"Епопея на забравените" се отличава с митологичния модел на Възрожденската епоха, миналото е изобразено чрез средствата на идеализацията.

• ​Това беше времето на самопожертвуванията, защото из великите страдания изникват великите героизми, както днес е епохата на дребните характери. ("Немили-недраги")

• ​Текстовете на Вазов формират нов тип ценностна система и помагат за самопознанието на нацията

​Вазов за миналото

• ​"Аз исках да оживея историята, (...) да припомня това минало, забравено и пренебрегнато повече, отколкото трябва, а и съвсем неизвестно за болшинството у нас. (...)  Защото -  това е една истина -  ние още не познаваме историята си."

• ​Другите за Вазов - "идеолог на нацията" (Инна Пелева), "национален митолог", "изразител на колективното съзнание" (Пламен Антов)

• ​Вазов представя и негероичното съществуване на "малкия човек" в повестта "Чичовци" (в нея доминират иронията и пародията)

Home

Open in new tab

Copy link

​Композиция на одата "Паисий"

• ​Текстът е ситуиран в композиционни център на цикъла "Епопея на забравените" и се открива интертекстуална връзка между одата "Паисий" и одите "Левски", "Братя Миладинови" и "Опълченците на Шипка".

• ​Ролята на паратекста (епиграфа) - препратка към второто Предисловие на "История славянобългарска".

• ​Триделна композиция - началната композиционна част разкрива атонския монах и израстването му до мащабите на библейски пророк. Втората част включва монолога на Паисий. Чрез епилога се изгражда композиционната рамка на текста.

​Жанрови особености на одата

• ​Прослава на Паисий;

• ​патетичен ораторски стил, чрез който се постига апологията (възхвалата) на персонажа;

• ​лирическо и епическо начало - епическото се открива в историческия разказ за книжовника, целящ формиране на националното самочувствие;

• ​елементите на сюжетност ни дават възможност да определяме текста и като поема.

• ​полемично начало;

• ​сатирично изобличение на отчуждението;

• ​публицистичност на изказа и мащабен исторически план

​Миналото и паметта в "Паисий"

• ​Болезнено актуалният проблем за непознаването на родната история: „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?… Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти,Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…“

• ​Образът на мрака - "Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!";

• ​Противопоставяне на паметта на забравата;

• ​Специфики на хронотопа - пространство, отдалечено от светската суета; усещане за спряло време, за безкрайна повторителност; на фона на статиката се откроява творческата дейност на "един монах тъмен"; Паисий хвърля пророчески поглед едновременно към митологизираното минало, и към бъдещето, когата ще се осъщястви националния идеал.

• ​Паисий като демиург - неговото творение създава представата за историческото време;

• ​Текстът на одата отразява важна особеност на одата - синтеза между апология и полемика - налице е парадокс - нарушаването на църковните догми не принизява монаха, а го извисява.

​Миналото и паметта

• ​Със своята труд Паисий се противопоставя на мрака и "хаоса тъмний" и поставя началото на новото битие на народа.

• ​"От днес нататък българския род/ история има и става народ!" - вътрешна поанта, ролята на историческото знание (изпълнява роля на колективна памет на нацията) за формирането на национално самосъзнание.

• Средната композиционна част на одата на Вазов представлява "конспект" на събитията, предадени в "История славянобългарска"​.

​Поетика на одата

• ​Синтез на летописното и публицистичното начало; субективна оценка на Вазов, който адресира посланията си към своите съвременници.

• ​Наличие на смислови парадокси, хипербола, експресивни сравнения, реторични обръщения, сатирични елементи.

• ​Паметта за героичното и споменът за срамното, позорното изпълняват възпитателна функция.

• ​Финалния монолог утвърждава идеята за сакралния характер на книгата - тя е духовно завещание (завет), но и национална Библия.

​Образът на Паисий

• ​"Тоз див Светогорец" - метафоричният епитет "див" е ключов. "Що се той мореше с тоя дълъг труд/ Или бе философ? Или беше луд?"

• ​Мотивът за лудостта в "Епопея на забравените" се свързва с отказа от личното в името на колективното. Паисий не е представен като аскет, отшелник, който се стреми към спасение на душата си.

• ​Аналогия с образа на сеяча от притчата на Христос и подвига на Прометей.

Home

Open in new tab

Copy link

Home

Open in new tab

Copy link

Multiple Choice

Коя е основната опозиция в одата "Паисий"?

• минало - настояще

• мрак - светлина

• ниско - високо

• колебание - решителност

Multiple Choice

Коя от изброените характеристики Не се отнася за Паисий от едноименната Вазова ода?

• величествен в духовния си ръст

• непримирим с безпросветния мрак

• упорит в книжовното си дело

• усърден в религиозните молитви