10 март - Ден на спасяването на българските евреи

10 март - Ден на спасяването на българските евреи и жертвите на Холокоста

By Фани Пеева

​Спасяването на евреите в България по време на Втората световна война е предотвратяването на депортацията в нацистки концлагери на евреите от довоенните граници на България. Депортациите са спрени след силна обществена реакция, в която основни действащи лица са Светия Синод на Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание - Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални лидери и обикновени граждани.

​Some text here about the topic of discussion.

Сред най-изявените активисти за спасяване на евреите в България са депутатът Димитър Пешев, софийският митрополит Стефан I Български,пловдивският митрополит Кирил, както и лидерите на някои професионални съюзи, сред които на адвокатите и на писателите. Редица от тях впоследствие са обявени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание съгласно Закона за паметта за Катастрофата (1951).

​Some text here about the topic of discussion.

​

Протестно писмо на Димитър Пешев

​ В следващите дни Пешев решава да се възползва от първоначалния успех в осуетяване правителствените планове за депортация и написва протестно писмо, което изпраща на председателя на Народното събрание Христо Калфов с подписите на 42-ма други депутати.

В писмото Пешев заклеймява правителствената анти-еврейска политика и настоява тя да бъде променена. На следващото партийно събрание Филов - целейки да уязви Пешев лично - изисква депутатите от неговата партия, които са подкрепили писмото на Пешев, да оттеглят подкрепата си. 30 души отказват да го направят. Филов също поисква вот на недоверие спрямо Пешев и го отстранява от длъжността подпредседател на Народното събрание.

Some text here about the topic of discussion

​Цар Борис ІІІ се застъпва за българските евреи и пред Германското ръководство заявява, че евреите му трябват да работят на обществени строежи и затова не може да ги депортира. Външният министър на Германия Рибентроп подлага на силен натиск царя, но Борис ІІІ е непреклонен в защитата си на евреите.^[13] В среща с Хитлер и Рибентроп в март 1943 година цар Борис успява да ги убеди, че условията в България са различни и че не трябва да се взимат същите мерки срещу евреите, както в Германия. Рибентроп осведомява германския пълномощен министър в София Адолф Бекерле за становището на Борис с директива № 422 от 4 април 1943 година. От телеграмата на Рибентроп става ясно, че цар Борис се застъпва за евреите от старите предели на държавата с прагматични аргументи. Царят нарежда евреите да бъдат включени в работни групи за строежи на пътища, за да може по този начин да се избегне депортацията им в Полша.^[14] Цар Борис ІІІ издава заповед на вътрешния министър Петър Габровски, с която планираната депортация на евреите е спряна.

​Some text here about the topic of discussion.

​

Последствия и признание

​

Народният съд организиран след преврата от 9 септември 1944 г. осъжда 39 от 43-мата депутати, които подкрепят протестното писмо на Пешев срещу депортацията. От 39-имата, 20 са осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, 8 (включително Пешев) на 15 години затвор, 4-ма на 5 години затвор, един на 1 година затвор. Оправданите са трима, а един умира докато чака присъдата си.

Сред екзекутираните са Димитър Икономов, депутат от Дупница и един от първите, които вдигат тревога при началото на депортациите на евреите от Тракия и Македония, и Иван Петров, депутат водил яростни битки в Народното събрание срещу Закона за защита на нацията. Петър Михалев, депутат от Кюстендил и един от тримата членове на кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 г.заминава за София, за да се застъпи за местната еврейска общност, получава доживотна присъда.

​

Subject | Subject

Some text here about the topic of discussion

​

Последствия и признание

​

​„Яд Вашем“, официалният израелски мемориал на Холокоста, присъжда почетната титла „праведник от народите на света“ на хора не от еврейска националност, които са рискували живота си по време на Холокоста, за да спасят евреи. Към април 2016 г. тази титла е присъдена на 20 души от България. Броят на присъдените титли не е непременно индикация за действителния брой спасители в дадената държава, а отразява тези случаи, които са били доведени до знанието на „Яд Вашем“.

​

Subject | Subject

Some text here about the topic of discussion