Пунктуация на сложно изречение

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

• Слязоха майстори от Балкана, запретнаха се, дигнаха чуковете, забиха длета в камъните, започнаха градежа.

• Слънцето залязваше зад гърба на планината, върховете на боровете засияха в алено, златно, оранжево.

• Стъклата на прозорците зазвъняха, къщите се залюляха върху земята сякаш падна черна сянка.

• Самотникът стана общественик, малко известният писател израсна до признат, обичан творец.

В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

• Препускаше устремено ден, след ден, преследваше своя блян, но той изглеждаше непостижим.

• Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките.

• Само неуверените в себе си обичат, да се пъчат, да демонстрират способностите си, да ,,блестят".

• Умееше да използва всичките си сили, да черпи от цялото богатство на интелекта, и въображението си.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

• Младите сториха грях, но той можеше да се поправи с мъдростта на големите, а те не поискаха да сторят това...

• Не беше ленив, обхождаше голямото имение, следеше работата на жетвари и лозари, ала все пак у него надвиваше детинският му игрив характер.

• Щедростта му създаваше политически връзки навсякъде, а приказното му ориенталско въображение го караше да лъже и да се хвали постоянно...

• С други думи за да ви помогна, вие искате да изложа интересите на ,,Никотиана"!...

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

• Женеше се синът на чорбаджи Секула, имотите, земите и добитъкът на когото не можеше да хване калем.

• Човек не можеше да размени с Чингис, нито една дума, без да се сблъска с политиката и да излезе от кожата си.

• Нито Мурчо, нито невестата продумват нещо, но наставлението на дявола продължава да звучи в ушите му.

• Билкарят се изправи бързо и загледа втренчено ту охкащото момче, ту Билена, която го подкрепяше.

В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

• Жена му спи все така спокойно, диша тихо и умерено като праведница, както всякога.

• Погледна го плахо като дете на което се скарват за лоша постъпка, но размени паниците с чорбата.

• Дона влезе в стаята където лежеше Росица, облече дъщеря си в булчинската премяна.

• Тя се обръща към Дойчин, чието лице е пребледняло от скръб подканя го да облече най-хубавите си дрехи.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

• Знаеш ли нещо, или и ти правиш нечиста мълва?

• Изпитваше хем мъка и любов, хем съмнение и гняв.

• Работеше ту бавно и внимателно, ту бързо и енергично.

• Унасяше се кога в размисъл кога в дрямка.

В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

• Непрестанно размишлявам и не зная, какво да правя.

• Искал бих да ти вярвам, но не зная дали можеш да мълчиш.

• Представи си, как павианът е расъл на воля в гъстите гори.

• Дълго се чуди, къде да скрие опакования вече подарък.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

• Светлина прозираше само защото крайчето на завесата се беше дигнало.

• Почувствахме приятната умора в краката си чак когато се изкачихме на върха.

• Ирина се отчуждава от Борис, именно защото осъзнава жестокостта му.

• Ирина забелязва сина на Редингота много преди да се срещнат на римския път.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

• Имаше бледно лице и тъмни, дълбоко поставени очи, които гледаха остро.

• За да се успокои малко тя седна в градината под ореха и зачете.

• Чакъра се върна от работа уморен, но в добро настроение.

• Лампите ставаха все по-редки, а улиците - по-тесни и по-тъмни.

В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

• А нима Рединготчето, чийто баща повлекан беше известен на целия град имаше тия качества?

• Все още беше времето, когато поне начинът на манипулацията не предизвикваше спорове между господари и работници.

• Тия купчини се нареждаха на дъсчици и отнасяха на ,,пазара", където стоеше майсторът или помощникът му.

• Тази наглед проста работа далеч не се извършваше тъй механично, колкото изглеждаше.