свободата, семейството,децата, забавлението и традициите, грижата за насъщния, липса на амбиции за власт, добронамереност към българската култура

агресивността, пасивността, трудолюбието и отричането

смелостта, нарушаване на правните норми, недобронамереността

Ценността на бъденето, а не на имането.

Ценността на собствеността свято се уважава сред ромите без да има нужда от писмена документация.

Уважението към по-възрастните, търсенето на техните съвети и опит.

Свободата

Една от най-старите и уважавани търговски дейности сред ромите е металообработката и търговията с метални изделия. Този занаят е свещен и се базира на семейни традиции. Дори и днес, ромите са сред най-известните ковачи, а продуктите на тяхната работа им осигуряват препитание и украсяват света около тях.

Други роми поддържат жива традицията на дървообработването.Чрез този занаят се произвеждат дървени лъжици, чаши, чинии и други домакински съдове и пособия.

Отглеждането на коне и други домашни животни също е стара, унаследена традиция, която не е загубила своята магия дори и днес в България.

Музиката и свързаните с нея танци също са неизменна част от традиционния живот на Ромите. Те са допринесли много за раждането на Руския Романс, Унгарската Чардаша и Испанското Фламенко.

И до днес са се запазили много медицински рецепти и практики като: баене, правене на хималийка, леене на куршум, облизване на око, гледане на далак и много други, които оказват психологическо влияние върху пациента. Много ромски семейства са запазили уменията си да лекуват посредством билки и специални отвари, чиито рецепти се предават от поколение на поколение.

Атанас Димитров- Философ

Христо Кючуков- Педагог

Александър Чирков- Сърдечен хирург

Руси Забунов- Създател на първата ромска организация

Мануш Романов- Политик

Усин Керим-Поет

Сули Сеферов- Художник

Ибро Лолов, Борис Карлов, Трайчо Синапов,Иво Папазов- акордеонисти

Официалният флаг на ромите е избран на техния световен конгрес през 1971 г

Колелото съдържа в себе си дълбока символика:

• знак за движение и напредък;

• с червения цвят е почетена кръвта на ромите, загинали през холокоста;

• вплетен е и още един символ - огънят, като черта на чергарския живот, движението и прогреса;

• броят на спиците на колелото е 16, което претворява символа, използван в Индия при борбите за икономическа независимост на Махатма Ганди и неговите съмишленици.

• колелото с 16 спици напомня и за каруците, служили като дом за скитащите ромски семейства повече от сто години;

• представляват се по форма и цвят изгревът и залезът, цикличността на живота.

Синята лента представлява небето във физически и преносен смисъл. Отнася се до безкрайността и свободата, олицетворява рая в различните вероизповедания на ромите.

Зелената лента символизира земята и плодородието, пасищата и растежа.

Джелем, джелем (в превод Пътувал съм, пътувал съм) е циганска песен, смятана за химн на етническата общност

Мелодията на песента е традиционна, а текстът е дело на югославския композитор от цигански произход Жарко Йованович.

Текстът на цигански е приет от делегатите на Световния цигански конгрес в 1971 година.

"Пътувал съм, пътувал съм по дълги пътища.

Срещал съм щастливи цигани.

Цигани, откъде идвате

с шатрите си по щастливите пътища?

Ех, цигани, ех, момчета."

8 март

8 април

8 май

Женското ромско облекло традиционно е с богата декорация с много пайети, мъниста, камъчета и метални аксесоари, по възможност в злато, което безспорно е любимият метал на ромите.Смята се, че любовта на ромите към този благороден метал е завещан от техните прадеди, които поради скитническия начин на живот не си позволявали да влагат парите си в къщи и бижутата и са били най-добрата инвестиция за тях.

Мъжкото облекло е съставено от риза, гащи – поту­ри, пояс, колан, елек, калпак. Към този комплект се прибавят и връхни дре­хи за студените зимни дни, които най-често са също домашно изработе­ни вълнени облекла, но се срещат и кожуси както за мъжете, така и за же­ните.

Денят започва с тържествени молитви, ядат се сладкиши и се раздават на близки, роднини и съседи.Нарича се още Шекер Байрам, защото на този празник хората се черпят със сладкиши – баклава, локум, бонбони, сладки.

По традиция първият от трите празнични дни се чества с най-близките. По-младите мюсюлмани посещават по-възрастните си роднини, близки, приятели и съседи, целуват им ръка, с което изразяват своето уважение към тях.

С този празник завършва месец Рамазан (Рамадан), през който мюсюлманите стават преди изгрев слънце, закусват и до залез слънце не се хранят и не поемат течности, включително и вода, пази се “оруч”. Въздържанието се налага от религията, за да може всеки мюсюлманин да се доближи до състоянието на бедните, гладните и страдащите хора.

Рамазан е месец на опрощението, покаянието и милосърдието. Според поверията през свещения месец Мохамед получил от Аллах свещените писания на Корана чрез главния ангел Джебраил

Сутринта в първия ден, мъжете и момчетата се събират на обща празнична молитва – байрам намаз. След края на молитвата взаимно си честитят празника, като по-младите целуват ръка на възрастните. После се прибират у дома и си честитят празника с останалите домашни – съпруги, майки и деца. Празникът продължава 4, а според някои традиционни представи 5-6 дни.

Основното за този празник е принасянето на курбан – жертвено животно, за да изразят вярата си в Аллах и покорството си пред него. Тъкмо с това покорство се свързва и името на религията – „ислям” на арабски означава покорство, смирение пред Божията воля.

На сутринта на самия Курбан-байрам определеното животно се украсява с къна, къносват го – бележат го на три места (на главата, гърба и при опашката). Едно от важните условия при байрамския курбан е неговото раздаване. Месото на животното се дели на три части – едната се запазва за семейството, втората – за роднини и приятели, а третата се дарява на бедните.Кожата от курбана или нейната равностойност в пари се дарява на джамията.