Веднъж точно на Големия площад в Болония построили дворец от сладолед и децата идвали отдалече да си поближат. Покривът бил от разбита сметана, комините от захаросани плодове, пушекът им - от захарен памук. Всичко останало било от сладолед: врати от сладолед, стени от сла­долед, мебели от сладолед

. Едно детенце се хванало за една маса и взело да ближе краката й един по един, докато масата се стоварила върху него с всички чинии, а чиниите били от шоколадов сладолед, най-хубавия. Общинският пазач забелязал по едно време, че един прозорец се топи. Стъклата били от ягодов сладолед и се превръщали в розови ручейчета. — Бързо — извикал пазачът, — още по-бързо! И всички се нахвърлили да ближат колкото можело по-бързо, за да не отиде на вятъра нито капчица от този шедьовър. — Кресло! — молела една бабичка, която не успяла да си пробие път в тълпата. — Кресло за една бедна старица. - Кой ще ми го донесе? С облегалки за ръцете, ако е възможно. Един благороден пожарникар изтичал да донесе кресло от сладолед с крем и шамфъстък и бедната старица, грейнала от щастие, започнала да го ближе тъкмо от облегалките за ръце. Велик ден бил този и по заповед на лекарите никого не го заболял коремът. И сега още, когато децата искат голям сладолед, родителите въздишат: — Да, разбира се, на тебе няма да ти стигне и цял дво­рец като онзи в Болоня.