Васил Левски

ОУ "Васил Левски", с. Рогош

By Доника Ботева

Имало едно време...

Така започват всички приказки. Всички вие, децата на света, трябва да живеете в свят без войни, да бъдете безгрижни и да напомняте на нас - възрастните да не забравяме какво е да си дете.

Ние, възрастните, заети с ежедневните грижи, забравяме приказните герои от детството си - Снежанка, Пипи, Малкият принц... ​

А имаме нужда от вяра в доброто, защото човешкият свят е превзет от алчност и зло точно така, както корените на баобабите са ​обхванали планетата на Малкия принц.

Може ли да има такъв свят, в който всички да бъдат свободни и равни, да бъдат братя?​

За такъв свят се е борил един български герой, който не е имал вълшебни сили или магьоснически умения, не е приличал на Хари Потър или на Ян Бибиян...

Но природата и семейството са дали на този юначен българин смелостта на царя на животните.​

​В стремежа си да изгради такъв свят за Вас и за всички хора той се е превърнал в Звезда, която се усмихва от нощното небе и Ви казва: "...може и трябва да има такъв свят! Може и трябва да го създадете Вие, но не само със сила, а с обич, смелост, справедливост и състрадание!"

​Този герой е Васил Иванов Кунчев - Левски от Карлово, а приказката за него е ...

Имало едно време един поробен народ - българският. Той загубил своята самостоятелност и попаднал под властта на османските турци.

През дългите години на потисничество семейството и вярата ​били единствените стълбове, които давали надежда и сила на поробените.

Децата слушали от бабите и дядовците си, от майките и бащите си приказки за славното минало и гордите български царе.​

Роден в Карлово през 1837г., в сърцето на Розовата долина, малкият Васил бил закърмен с песните на своята майка - Гина, която пеела как Крали Марко с един замах победил турците и освободил три синджира роби.

Бащата на Левски - Иван​ - денонощно се трудел в занаятчийската работилница, за да изхранва семейството си. Боядисвал прежди от вълна и памук, гайтани и памучни платове.

Едва на 14г. Левски загубил баща си и станал "мъжът" в семейството. Започнал да се грижи за двамата си братя. Работел при вуйчо си и бил ръкоположен за монах с името Игнатий.

Левски мечтаел непрекъснато за свободна България, мечтаел да помогне на своя народ да се освободи и да има собствена държава.

На Великден 1864г. отрязал косите си и свалил расото.

"Мамо, мене ме призовава народният глас да се притека на помощ на поробеното си отечество; затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея...Вземи косата ми, та я скрий в съндъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопят и непогребан."

Васил Левски взел участие в Първата българска легия редом със Стефан Караджа (1862г.).​ Там получил и прозвището Левски.

През 1868г. Левски се включил във Втора българска легия. Там осъзна​л, че освобождението трябва да започне от народа, българите да се обединят и да извоюват сами свободата си. Изградил мрежа от революционни комитети из цяла България и предприел две национални обиколки, по времето на които поставил основите на Вътрешната революционна организация. Тези комитети трябвало да подготвят обикновените хора за въоръжена борба срещу поробителя.

При посещенията си в села и градове Левски запалвал искрата в душите на българите - разказвал им каква ще бъде новата и свободна българска държава.

Властите на Османската империя полагали големи усилия, за да заловят Васил Левски, но неговата изобретателност, смелост и самообладание му помагали да бъде неуловим.

Разрастването на организацията довело до това, че снимката на Апостола била разпространена навсякъде - във всяко село, в ръцете на всяко турско заптие.

На 27 декември 1​872г. Левски бил заловен край Ловеч от голяма потеря, обркъжила Къкринското ханче.

Когато бил изправен пред турския съд той не предал нито един от своите другари - останал смел и хладнокръвен. Не склонил глава, не помолил за милост и така предизвикал възхищението дори сред самите турски съдии.

Присъдата била изпълнена на 18 февруари 1873г.

​

...Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила...

​

  "Обесването на Васил Левски", Христо Ботев

​

Приказката е много различна от всички детски приказки, които познавате. Тази приказка е тъжна, но и носи надежда, носи любов, смелост и сила.

Защото за разлика от останалите герои, нашият Апостол е реална личност с реални качества, истински думи и действия. ​

​

Левски не е фантастичен герой, няма светлинен меч, няма суперсили, но изпреварва времето си и постига много повече от всеки друг.

А приказката още се пише, пишете я Вие - децата - с вашите мечти, с вашата обич към семейството и родината, с вашата вяра в утрешния ден.

Вие имате свободата и можете да промените света!

А когато погледнете към родното небе, спомняйте си за завета на Левски!

Помнете неговата идея за свят без войни, без господари и роби, без убийства, без гладни и болни деца, без почернени майки. Свят без разделяне по религия и народност - един нормален свят, в който мечтите са осъществими! Четете и помнете историята ни и не забравяйте саможертвата на Апостола! Така завинаги ще бъде жив!